Този въздух е в обращение
от безброй години.
Натоварен със съобщения.
Стоплен. Пак изстинал.
Прашен, стар. Наследен от живите.
Ресто от умрелите.
Този въздух е от архивите.
Как ще го заселите?
Той е дъвкан. Въздишан. Спирал е,
стиснат в тесни дробове.
Той е мляскал салам и сирене.
Той е бъркал в джобове.
Той е тук още от началото.
Той е включен в пътните.
Този въздух скрепява цялото.
Как ще го преглътнете?
Тя доста запAдна, тая наша железница,
и не става за муза на поезия огнена…
Със добро споменават я, макар свъсили вежди,
сал’ огнярят Вапцаров и Донева.
🙂
🙂