В моята посока

Белолици ученици
ръсят простотии.
Над шофьора клати цици
снимка с фолк-фурия.

Бабка лекичко придържа
своя син освинен.
Той, пиян, света попържа.
Тя въздиша: сине…

Циганчета сополиви –
весели врабчета,
със родители крадливи
по селата шетат.

Аромати – като в кръчма.
Врява безполезна.
Аз се свивам и се мъча
някак да изчезна.

5 thoughts on “В моята посока

  1. хаха, мн готино пътуване, веднага си представих и едно изкуствено увивно растение над шофьора с избелял календар

Вашият коментар