Неделя – спокойна, дебела, мъглива.

Тя знае, че някой сега я проспива.
Тя знае, че принципно му е любима,
но планове други за днес той си има.

Тя буди се рано след сънища лоши,
усмивката й – със прането във коша.
Кафето е рядко, закуската – сива.

Неделята знае, че не е красива.

Макар че той, все пак, не може без нея.
Но, все пак, тя иска той да се гордее
с това, че е негова.

Не по съседство,
а радостно, както в далечното детство,
а трепетно, хубаво, нежно, без дрехи.

Неделята готви уханни утехи.

Неделята хапва по малко от всичко,
сама гледа филм, и заспива самичка.