Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,
а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,
но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,
има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.
И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,
нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…
Мария Донева 
…
такова е
имаш уникалната способност да хващаш точните чувства и да ги описваш по точния начин и да разтапяш хората 🙂
Благодаря 🙂
Ей, просълзи ме! (не ми се случва често). Толкова хубаво е написано!
такива хора са много симпатични
като момичето от стихчето и като теб също 🙂
Това е стихотворение за всяка една баба. За моята – също (Нейното име нося!). Която трябваше да докара 75, за да започне да чете книги :Р
Ще взема да й принтирам това (със задължително указан автор, разбира се), за да й го подаря. Мисля, че би го разбрала отлично 🙂
поздрави я и от мен, нищо, че не се познаваме 🙂
Мария, току-що го прочетох на баба ми, която е на другия край на България- дори по телефона усетих усмивката й, много й допадна ! Благодаря ти!:)))
ех, че хубаво! благодаря! 🙂
Едно от най.-хубавите!! Те всички са хубави, впрочем…
Благодаря 🙂
Оох, все едно за мен е писано. Благодаря, Миме! 😊
❤
Благодаря ти, Мария !Помислих си , че и аз съм тази бабичка.А това е много мило и хубаво!
Усетила си го с много нежност!Това го могат малко хора!
Огняна Арабаджиева
Благодаря!
Много радостно бих се чувствала,ако моята внучка ме възприема през твоя поглед ,Мария!
О, вашата внучка сигурно много ви обича! ❤