Докато мисълта обиколи
трънливата си нивичка от думи,
объркване започна да вали.
Крадливи страхове горяха гуми.

Издигнаха се пушек и мъгла
и тлеещи тревоги задимяха.
Несигурност със мирис на смола
пристъпи, а очите й сълзяха.

И мисълта, захапала юмрук,
припряно почна думите да къса.
Дори не ги избираше по звук,
а само да са пъргави и къси.

Останала без дъх ги подреди,
погрижи се удобно да си паснат.
Това, което мътно бе преди,
внезапно стана хубаво и ясно.

И вече се разбираше добре.
Подухна вятър вдъхновен и умен.
А мисълта поспря да събере
най-шарените ароматни думи.