В нашата малка и мръсна страна (мръсна поне по местата, където е населена), няма такова нещо, което да остане чисто.
Понякога си мисля, че твърде много хора постоянно носят на очите си невидими мътни очилца, и през тях всичко им изглежда лекедосано и опетнено.
Защо е станало така, кой ги е опръскал с кал, кой ги е замазал с мазна гюдерия – не зная, сигурно всеки си има лична история на гадостта.
*
От няколко дни слушам постоянно Alfonsina y el mar. Искам да я преведа на български, да може да се изпее. Да я препея, както се казва в Македония.
В нея се разказва за Алфонсина Сторни. Най-напред срещнах името й в дневника на Нева.
Алфонсина Сторни е аржентинска поетеса и за отпътуването й в смъртта има красива песен.
*
Знаете ли…
Много повече от веднъж в прилично, дори отбрано общество, са ме представяли като „поетеса, с извинение”.
Един знатен пловдивски нотабил и писател в мое присъствие дръпна реч колко гнусно нещо е това „поетеса” и каза, че уважава „жената-поет”, но не и „поетесата”.
Хора, с които съм работила и които съм ценила, в пристъп на лиричност, на маса или просто така, са ми рецитирали Радой Ралин (копирам от нета спомени от първо лице на негов познат: „След това се заговорихме за една млада поетеса. Изведнъж Радой отсече – А, поебе са, поебе са – поетеса… Как да ги забравиш тези мигове…???”)
*
Сигурно има поводи за това отношение. Не съм ги дала аз.
Не ми разказвайте още гнусни случки, срам ме е да ги слушам, не ги намирам за смешни и не желая да ги знам.
Вероятно приемам нещата твърде лично понякога. Поетите, те приемат природата толкова лично. Поетесите също.
*
Искам да кажа нещо.
Граждани, изхвърляйте мръсотията си на определените за целта места.
Недейте по хората.
Все си мисля, че мръсотията не е вътрешно присъща на човека. Че не е в ума и в сърцето му, а само в невидимите гадни очилца.
Просто
не е хубаво. Затова няма как да го приема.
Мария Донева 
Тези дни дълбая в ума си разминаванията между пол и граматичен род в съществителните имена за названия на хора. Болката ми е в множественото число, което има съгласуване с мъжколичните числителни, но семантично допуска и женско присъствие… Както и да е – мисълта ми е, че ме е нагазила сродна тема. Ненавиждам изрази от типа „колегата Георгиева има право“, които проникна в академичните аудитории по ред причини, включително и кодификационни. Не ми харесва изцяло маскуализацията в българския език, но тя си има своите основания и е устойчива като явление. Но хептен не мога да разбера защо хората се мръщят на думата ПОЕТЕСА?! Нормална, стилистично немаркирана дума в българския език. Жена поет ми прилича на редник Джейн, мама му стара! Но оценявам иронията на Радой спрямо писарушките некадърнички от соца (писарушките некадърници са търсили призвание с други средства), недей де роптаеш срещу нея. Той поставя една летва за псевдотворчеството, която е далеч под краката ти. Само дето не разбирам защо са ти разказвали тази история? Сигурно от криворазбрана деликатност. Внимавай къде ходиш да си четеш стиховете…
ББ
пропускам лингвистичните разсъждения и минавам на епиграмата. според мен некадърността не подбира мъжко и женско, също както талантът, уви, не се предава по полов път
а пък за тези, които говорят лошите думи, сто процента съм сигурна, че не са чели, нито чували стиховете ми.
🙂
Е, нали освен епиграмата те нерви и отношението към думата „поетеса“ – това си е чисто лингвистична болка… Той Радой не се гъбарка с некадърността, а с методите за преодоляването й 🙂 Хубаво щеше да бъде талантът да се предава по полов път. Вместо от гонорея да се заболява от ономатопея… Ех, ама не на тая планета, братче…
Инак изобщо не разбрах, че някой говори лоши думи. Камо ли пък за теб! Но ако е така – фъргай капа. Вече си обществена личност и е редно да помислиш за бодигард, защото папараците ще се напнат да направят репутацията ти престижно ниска, както подобава на звездите 😀
🙂
И пак – ти за грозното и болното, а аз се радвам. Радвам се, защото като чуя адекватен глас да казва: „Това не е добре!“ и ми олеква. И знам, че и други ще чуят. Ами разбира се, че не е добре. Всяка липса на уважение не е добре, дори в някакъв смисъл тази, която е много заслужена, камо ли онази, която се появява просто защото неуважаващият е и неелегантен, неумен, недобър, некрасив и недоволен от неживота си и какво ли още не. Как да се възхитиш или да заобичаш, когато ти говорят като пияни каруцари? Не мога да понасям произволната агресия, произволната мръсотия, произволната грозота. Има такава остра липса на финес и на благородство в говоренето и в делата в България. Да ти стане неудобно да кажеш „благородство“ или „душа“ в тези обстоятелства – мога да се обзаложа, че 99% от населението е казвало в пъти повече която и да е псувня, отколкото „душа“. С това ниво и едно гуде ще се справи. (Найш кво е гуде? :))
С две думи: пей, птиченце, чува се и е важно.
През ноември ще ми е по-спокойно и ще ти направя подстрочник на „Алфонсина“. Нещо повече, направо ще си взема на Алфонсина събраните съчинения и ще почна да осмислям как да преведа нещо на български.
❤
В едни далечни времена, когато нямаше нет, момчешките клозети в училищата бяха издраскани целите с мръсотии. Драскачите бяха анонимни, но си личаха в момчешките компании – умираха да разказват истории подобно на цитирания от вас „рецитатор” на Радой Ралин.
Как е било в момичешките не знам.
Та работата не е до очилца, а си е баш до душа! С каква програма е заредена…
Между другото, не премахнаха ли „госпожица”, защото разкрива лични данни? 🙂 И не ставаше ли дума да се премахне официално „госпожа”, защото е дискриминация на жените?
Клозетните драскачи излязоха от тоалетните!..
ние пък ще си мислим за хубави неща 🙂
„Все си мисля, че мръсотията не е вътрешно присъща на човека. Че не е в ума и в сърцето му, а само в невидимите гадни очилца.“
стига ми да прочета това и ми става драго. Така си е.
Кога ще публикуваш нова стихосбирка? От няколко дни чета „Меко слънце“, купих си второто издание, и го опитвам стих по стих, толкова е вкусно, че не искам да го натъпча.
🙂 много си сладка с розова рокля 🙂
тази есен-зима ще имам нова книга със стихотворения, пече се, в издателството е
обаче!
обаче!
поемата за заека също ще излезе в нова книга, и то с най-невероятно-изключителните-щастливо-чудни илюстрации, които в момента Мила Попнеделева-Генова прави.
Нямам търпениееееееееее!!!!!!!!!!!