Трябва да се опрем на безпричинното зло.

Преди тук е имало къщи и дворове. Съборили са всичко, за да построят три високи блока. Една от старите къщи е била наша. Имали сме голям двор с висок дувар. Сестра ми все тичала, спъвала се, падала и вечно била с обелени колене. Аз съм родена по-късно и не помня къщата.
От онези времена са останали няколко плодни дръвчета между блоковете. Сливи, кайсия, праскова, липа, орех, няколко смокини.
Хубави щедри дървета, цъфтят, зреят, зеленеят, капят, цапат, всеки може да си откъсне.
Особено смокините!

Не знам как да кажа това, което не искам, но трябва.

Умирам от безсилие, когато виждам счупени клони от липата напролет – циганите ги трошат, за да могат да ошмулят цвета, удобно седнали в сянката на същото това очупено дърво. Цигани, те не жалят нищо, да речеш.
Има елхички, които зимните сутрини осъмват с отрязани върхове. Някой добър баща ги прерязал през кръста, качил убитото връхче, да го украси любящата майка за милите деца, а след няколко дни – дръвчето вече лежи изхвърлено на метри от още живия корен. Тия едва ли са цигани, не знам.
Преди няколко дни, в началото на жаркия август, някой беше строшил една елха, половината пречупена и оставена ей така. Защо?
Вчера една голяма смокиня встрани от пътя. Отчупен един грамаден клон, всъщност цялата смокиня разцепена на две, ей така, тъкмо започнала да зрее. Сигурно някои плодове ще продължат да зреят от слънцето, макар че шумата вече е взела да вехне.
То не е било лесно. Тия клони са жилави. Някой ги е държал и ги е натискал, докато се предадат.

Много ми е лошо. Уплашена съм.

Трябва да правим добро, панически, стратегически, малко, средно, голямо, сто пъти повече добро, веднага, бързо, непрекъснато, добро.
Трябва да се опрем на безпричинното зло.
Иначе не знам как ще можем да се гледаме – един друг и сами себе си.

10 thoughts on “Трябва да се опрем на безпричинното зло.

  1. Вкопчва ме тъга! Настръхвам от болка и ужас, докато те чета, Мария! Викът ти да творим добро се промъква и ме намира. Любовта не бива да бъде захвърлена и безумна!

  2. Съгласен съм, трябва!
    Но още по-агресивно трябва да направим и друго – на сегашните малчугани като пораснат и през ум да не им минават такива неща!
    Защото направилите тези ужасии не са дошли от космоса, в семейства са расли!

  3. Вярно е!Страшно е!А най-болно е ,че и нашите деца не съзидават и в игрите си ,а трошат и малкото останало здраво в лунния пейзаж между блоковете-дръвчета,рекламни табла,някоя осиротяла мераклийска беседка…

  4. Това вандалско и безумно отношение към природата го виждам навсякъде! И в нашия град…и в нашия квартал…Но никога не съм подминавала с безразличие.
    Преди години посадихме с мъжът ми цяла гора – образно казано от дръвчета-плодни и декоративни на голите поляни с бурени и каманаци около блока. И сега им се радваме като на свои деца, колко много са пораснали. Няма да казвам казвам колко много ни болеше , когато тайно отсекоха някои, други поляха с нафта или сол за да изсънат…и все защото нещо им пречат! На едни, че искали там да паркират колите си, на други,че не виждат пред терасите на далеч…дори че много комари се завъдили по дрветата!
    А никой една добра дума не казва, колко по-чист стана въздуха, колко много пойни птички дойдоха- как весело чуроликат, как се радват техните деца на черешите,на сливите,на орехите, ябълките, смокините или крушите. Да не говорим за упояващия аромат на лепите и акациите, който влиза направо в стаите през отворените прозорци. Или за спасителните им сенки през жегите.
    Но едно ще кажа- има решение в отговор на вандалите, и това е да се садят нови дръвчета, храсти и цветя! Да спасим ПРИРОДАТА!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s