Недоказуемо щастлив,
вървиш.
И само ти си знаеш,
че точно в този миг си жив,
че мокрият цимент ухае,
че русото момиче спря,
изтръска клечка от сандала,
и за секунда ти замря
щом зърна линията бяла
на кръста й, златист, кафяв,
със лекичка следа от бански.
И колко си добре, и здрав,
и дишаш просто великански,
и бързаш ей така, без цел,
от радостта да стъпваш бързо,
и се усмихваш, чист и смел,
със всички смели хора свързан,
щастлив, усмихнат и велик,
свободен, със сърце открито.
Един прекрасен, светъл миг
те озарява. И отлита.
Мария Донева
Мария Донева 
любимо! :)))))))))
от сега нататък? 🙂
Страхотно!!!
познато ли ти е чувството? 🙂
Иххх! 🙂 🙂
Тошко 🙂
Ах, толкова познато…. и силно, както щастието струи от лято! :о)
любимо чувство 🙂
Благодаря ти, че пишеш за това, което съществува и истински движи човек напред! 🙂
ами то е хубавото 🙂
Не мога да повярвам колко сте слънчева, колко точно чувствате чувствата…ако мога така да се изразя. Прекрасна сте!
Е… Може и да съм малко прекрасна, но не често 🙂