Не сме в силата си.
Не сме в радостта си.
Душата ни постоянно е някъде другаде.
То се вижда по мобилните телефони. Постоянно ги носим със себе си в очакване някой да ни повика.
(Телефонен повик с три букви.)
Постоянно желаем да сме някъде другаде и говорим с други хора, не с тези около нас.
То се вижда по десетките часове на денонощие, прекарвани в интернет.
По безкрайния чат в мълчание.
По въображаемия секс с непознати, докато партньорът ти спи самотен в леглото ви.
Душата ни е другаде.
И умът ни.
И сърцето ни, затова общуваме без душа, работим без мисъл и в работата ни няма сърце, пулс, дъх и дух.
И не си я харесваме.
И още повече искаме да се махнем.
И сме изтощени от повдигане на пръсти и от протягане на ръце към това, което никога няма да видим.
И ако го видим, вече няма да го искаме.
Не сме в силата си.
Не сме в радостта си.
Измъчва ме носталгия по тук.
Всичко е тук и сега.
така трябва 🙂
Така трябав или така искаме? 🙂
най-вероятно всеки си има свой отговор 🙂
Отговорът е презумция, че има конкретна истина. А в случая май не е така? 😀
о, разбира се, че има конкретна истина, една-единствена и категорична. само че във всеки следващ момент и за всеки човек тя е различна :)))
Много силно
твърде обобщено е, но има истина
Защо си използвала думата „партньор“ в онова изречение за секса с непознати?
защото има всякакви варианти, тази дума е най-неутрална и широка
http://stand.bg/page/detail/id/6735
да