Уморено думите отмяташ
и се рони пепел от цигара.
Гласове издигат в тишината
сиви необмислени пожари.
Сънища, от думи похабени,
ябълки – обелки и окраски.
Може би тревата е червена
миг преди с език да я задраскаш.
Мария Донева
Уморено думите отмяташ
и се рони пепел от цигара.
Гласове издигат в тишината
сиви необмислени пожари.
Сънища, от думи похабени,
ябълки – обелки и окраски.
Може би тревата е червена
миг преди с език да я задраскаш.
Мария Донева 
Их че хубавоо! 🙂
По този повод:
.
С умора думите отмяташ
и сива пепел от цигара
напомня ти, че в тишината
беззвучно този ден догаря
и само дим от него има,
и чезне в зеещите двери,
и нощ ще дойде, и ще взима
каквото в тъмното намери…
.
Тошко 🙂