Мило, много ми е тъжно.
Много ми е уморено.
Няма как да се залъжа,
че не ни разделя времето.
Питам. Как така тъгата
няма смисъл и значение.
До кога ще съм богата
само с тайни изречения.
До кога ще ме обичат
отдалеч и без докосване,
с чужди тайни – за надничане,
с чужди ласки – за износване.
И от малко съм доволна,
радвам се, не протестирам,
но е нежността ми болна,
радостта ми – на умиране,
зло и празно е във мене,
вярата се е стопила.
Много ми е уморено.
Много ми е тъжно, мило.
Мария Донева 
Прекрасно е! Поздравления!
🙂
Как си уцелила емоционалното ми състояние 😦
уф
Прекрасно е!!!
бе не ми е прекрасно 🙂
И такова има понякога, тъжно! Обаче как не ти отива на милата усмика …
нека от всичко да има 🙂
е така е, но от тъжното да е малко 😉
разбрахме се! :)))
Гуш 🙂
ЕлиЕлиЕли 🙂
много красива тъга, така както си нямала ‘смисъл и значение’
това е една лека утеха 🙂
Прекрасно!
Мария,всеки Ваш дъх е поезия!Сигурно е прекрасно да обличаш сивотата на дните в дъгата на прекрасни стихове!
🙂