Взимаш една жена.
Замесваш я
в приключенията на фантазията си.
Загръщаш я в среброто на огледалото.
Поръсваш я с трепет,
добавяш смях на вкус,
вкус на смях
и любов – колкото поеме.
Държиш я в ръце – ароматна, топла.
И се печеш на бавен огън,
като гледаш как си отива
със походка от карамел….
05.05.05г.
Мария Донева 
хубаво 🙂 кара те да го прочетеш поне два пъти, но да се усмихнеш повече пъти 🙂
усмихни се пак! 🙂
това ми е на десктопа от снощи
благодаря за което 🙂
аааа!:))) захилих се доволно вече, щастието е за моята картинка – да бъде при теб :))))
Пак ми е на десктопа ❤
.
Взимаш една жена.
Обелваш я внимателно
от ненужните за теб нейни фантазии.
Загръщаш я в мазните си щения.
Поръсваш я с пипер –
да усети чувството ти за хумор
и солиш на око –
излишното ще изкиснеш в извинения.
Сетне я слагаш във фризера
и излизаш да купиш любов.
Ала докато те няма токът спрял
и тя се развалила….
аха 🙂
много радва! 🙂
благодаря
завършекът (доколкото е такъв) е… така вкусен… 🙂
мляс