Те си пасват прекрасно –
две черупки от мида.
Между тях – любовта. Но
любовта си отиде.
И във шепите празни
тишината убива.
Нежността вече дразни,
прекомерно учтива.
И кънти безполезно
всяко нежно шептене.
Любовта им изчезна,
затова е студено.
Те замръзват допрени
в тишина като в дреха.
Те не искат промени.
Те си търсят утеха.
Как светът продължава,
любовта щом приключи?
Те не го заслужават.
Как можа да се случи?
Мария Донева 
To se sluchi.
Luybovta e obvivka za dvama,
to e pravilo, znaem go vsichki.
No, obvivkata traina e samo,
podhranvana nejno, izlaskvana taino.
I kogato sme nie nebrejni,
i ostavqme vsichko samo,
tq, obvivkata, puka se skrito,
no prolukata stava stena.
Prez stenata ne vijdame drugiq,
prez stenata ne chuvame glas.
I se sluvhi – luybobta si otiva,
ostavila dirq vav vseki ot nas.
Ne taguvai. Shte doide otnovo,
no razlichno za vseki ot tqh.
Spomenat, vatre ostanal,
shte e marka za noviq „skap“.
A obvivkata – traina dali e,
shte zavisi i ot predniq pat.
всичко хубаво, но къде ви е кирилицата?!
„Как можа да се случи?“ Това е въпросът в началото и края на всичко истинско…
А това може и да Ви се стори интересно:
http://battheatre.com/event.php?n=9
🙂
много благодаря за информацията, тя е ценна и полезна, и интересна при това 🙂
Haresva mi ! No obratno pro4eteno o6te pove4e..! Dobiva prekrasna ramka
става, но първият куплет се разбрицва 🙂
имам едно, което е двупосочно:
През ноември – топло време:
старец, който в парка дреме,
жълти дюли във градините
под небе – от яркосините,
сутрин – тънко заскрежено,
късо, обезоръжено,
без успехи, без доспехи,
потно под дебели дрехи,
жалко като стих неказан,
сочно като плод прерязан,
гузно и половинчато –
нито зима, нито лято.
🙂
Pingback: За мидичките « Мария Донева
..ami to, kato se si otide lubovta, vsi4ko se „razbricva“..!
I vse pak mi se struva “ Te si pasvat..“ da e po-dvuposo4no !
Vse edno !
– hubavo go pravi6 !
P.S. Konzerta “ Jazz i poezia“ v Sofia be6e prekrasen !
Blagodaria za podar4eto ! Pazia si go !
За мен е удоволствие! 🙂