В края на ноември

Няма си ми я книгата на Туве Янсон!
Стоят си на рафта една до друга девет нейни книги („Невидимото дете” ми се повтаря, но в две различни издания). А „В края на ноември“ липсва! Къде ли съм я сложила? Дали не е в другата стая, или затрупана по рафтовете, или в някоя чанта, защото толкова обичам да разнасям книги със себе си…
Спирам се и се поглеждам в лакираната вратичка на шкафа. Приличам на Старче, което не помни къде си е скрило киселите краставички.
Тази вечер гледах „В края на ноември” в Кукления театър в Стара Загора. Румен Гаванозов гостува тук и аз отидох заради него, но най-вече заради Туве Янсон.

Гледах спектакъла и, разбира се, прекрасната кукла, истинска-жива, и актьора, сам пред рехавата публика с ръмжащи телефони…
Свърши пиесата, видях, че в салона са Станислав Матев и Елица Стоянова, Еличка, хубава като меденка, с летни дрехи и с голи крака, които не се въздържах и пипнах с показалец (ужас, добивам маниери на порочно старче!) Разменихме по две думи, за куклата, и аз казах, с ей тази уста, „Много беше хубаво, макар че не видях много от Туве Янсон.”
После вървях по улицата към къщи, зелени дървета, кестени, акации, ириси, рози. Млад оплешивяващ татко се опитваше да свали от клоните на едно дърво перце за федербал. Луната беше бяла като сирене, после стана жълта като кашкавал, а аз си мислех за спектакъла още и още, и постепенно започнах да започвам да разбирам какво съм видяла и какво съм гледала.

Значи, на сцената има един сравнително млад човек, който води една стара, стара кукла, кукла – старче, и старчето води разговори с краставичките, докато ги търси, а също и с отражението си в една валдхорна, която мисли за супник.
Обаче, докато аз вървях към дома си, разбрах!
Актьорът, човекът там, който водеше Старчето, не е някой по-незначителен млад роднина, оставен да наглежда стареца, докато всичките хомси, гафси, мюмли и тролчета си търсят място за зимуване. Младият човек всъщност Е Старчето, примерно преди 20-30 години, и като него забравя, и като него се опитва да подреди малкото останали предмети, които му принадлежат, и малкото останали спомени.
Ех, как хубаво ме преметнаха! Ама и аз как се хванах! Обаче после, а, почти веднага след малко разгадах…
Но ако е така, за къде ще тръгва старчето? То е ясно за къде, но защо младото му Аз е тъй нетърпеливо…
Толкова е уморителна старостта.
Сигурно затова.
И след като си изградих хипотеза кой кой е в пиесата, започнах да си разказвам историята от началото. И после разбрах колко съм се заблудила, и колко глупаво съм говорила, преди да премисля.
Понеже в цялата пиеса е Туве Янсон. Да, наистина, от приказките са останали две изречения и половина – за ручейчето, което си прави гаргара със снежна вода, и за историите, които се разпадат на думи, когато ги разказваш, и изчезват. Обаче! От тези приказки и от техните пленителни герои наистина не е останало нищо, само и точно заради Старостта.
Но там са кленовете, мостчето, роднините, апетитът за сладко похапване и удобството на любимото легло, и безбройните километри тишина, когато погледнеш през прозореца, и свободата, и независимостта, и беззлобната атмосфера на уют и хармония.
И радостта, острата радост, че нещо предстои.
Понеже винаги нещо предстои.
Дори когато си на сто години.
Сто години не са шега работа.
От сега нататък на никого няма да позволявам да ми казва кога трябва да ям и кога да спя, кое е полезно и кое не е, кое е важно и кое не е.
И ручейчето наистина гъмжи от риба.

5 thoughts on “В края на ноември

  1. Колко е малък светът! Приликата ви с Туве Янсон е трогателна – и двете звучите детски затрогващо и вълнуващо! Поздравления за приликата с тази прекрасна финландска писателка! Не знам защо не е така популярна като А.Линдгрен?! А заслужава – велик детски творец!

    • ехеее, това е голяма похвала
      само дето има ли детски творци и други видове творци? дай да не ги делим чак толкова старателно, то и не винаги е възможно 🙂

  2. Pingback: Да се окажеш “ В края на ноември “ на Нощ на театрите … – 168 часа на ден

Оставяне на отзив за netislavova55@abv.bg Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s