Кое е важно и значимо,
зависи само от момента.
Каквото топлим – ще изстине,
ще секне, ще се скъса лента.
И във земята ще попият
сълзите, със които плачем.
Небрежен вятър ще изтрие
гнева, без нищо той да значи.
Усърдието е безсилно,
и вдъхновението – късо.
Не сме способни да закриляме
децата крехки на ума си.
И ако всичко отминава
и всеки порив е осъден,
мигът, усетен да изгрява,
най-скъпоценното ще бъде.
И благодарен, и обсипан
на миговете с благодата,
от чашата си ще отсипе
човекът, стъпил на земята.
Ще сподели троха и вино
с безименните богаташи,
които вече са отминали
с напразен труд и с празни чаши.
Човекът диша. И му стига
от вечността едничък резен,
богат единствено със мигове,
които грейват и изчезват.
Мария Донева 
…“От суетните – суетна присъда!
Присъда друга има: който сам
е себе си постигнал, той живее
во вечността и малко ще да знай,
какво ще каже времето за него.
И нека ви не плаши мисълта,
че бъдещето ще повтори пак
лъжите, неразбиранщините вети.
Со смъртните и смъртното умира.
Туй що на Лета тъмните вълни
погълнат, няма да се върне вече
со своя рев живота да смути.
Век подир века в пъстра върволица
ще се изнизват, нищо от предишний
в послешний без повтора да намери…
О, не! На дните в безконечний ход,
едно, едно ще се повтори пак –
към с в е т л и н а възвишений купнеж,
към в и с ш е т о стремленията чисти
и гордий, властен жад за и д е а л!
Ще се повтори онова, което,
в световните промени непроменно,
е будило в човека человека
и смисъл му е давало в живота.
Честит е тоз избраник, чийто дух,
като ковчегът Ноев, пренесе
от прежний свят в послешний онова,
което е в промени непроменно.
Той подир смърт от себе си оставя
най-чистото, най-хубавото – жица
от царството на сенките безплътни,
която ще го свързва с тоя мир.“…
П.П. Славейков, „Сърце на сърцата“
даа…
ти си истинска дзен-будистка поетеса 🙂
🙂
Prochetoh stihotvorenieto v obraten red i mi se stori oshte po-silno.
интересно 🙂