Аз всеки път ти казвам нещо мило,
защото аз съм много мил човек.
Сърцето ми обаче се е свило
и го вълнува всеки полъх лек.
Сърцето ми е винаги дежурно
и всяка моя дума проверява.
Сърцето ту помръква, ту прежуря,
тупти и мислите ми прояснява.
Изглежда – и наистина е – лесно
да изговоря чувството, което
звучи, категорично произнесено
със тихичкия шепот на сърцето.
И аз съм само глас и гласна струна,
чирак за изречения и рими.
Бъди добър. Ела да ме целунеш,
и нещо мило в отговор кажи ми.
Мария Донева 
Ех, че мило и нежно…,и „категорично произнесено“…
🙂
Макар че не се ползва с голяма слава, нито с одобрението ти, това стихотворение продължава да ми е любимо.
Здравей 🙂 Миналата седмица, като бях в София да изпращам Иво, ми се стори, че те видях на една улица, но се оказа, че съм се припознала.
Виж ти! Виж ти…