А пък в чудесната .Точица има дадена задачка-закачка – превод на стихотворение от Шел Силвърстийн, да, авторът на „Щедрото дърво“.
Който иска, може да участва в състезанието.
Ето я моята версия, извън конкурсната програма:
Там, където свършва тротоарът
и преди асфалтът да започне
там тревата се ветрее в бяло,
слънцето – в червено засияло,
лунно птиче, да отдъхне спряло
в ментов вятър, освежен и сочен.
Пушеците черни да напуснем,
улиците мрачни и безвкусни,
на асфалта грозните пробойни,
със походки нежни и спокойни,
след стрелки, блестящо бели, стройни
към ръба на тротоара пуснати.
Нека да пристъпим, да походим
със отмерена, добра походка,
след стрелки от бели тебешири.
Нека знаци детски да ни водят,
на децата знанието кротко,
там, където свършва тротоарът.
Мария Донева 
Може и в конкурсната програма, но си благосклонна към младите участници, нали 🙂
я да не се заяждаш с възрастните хора! :)))))
Нека да излезем, да поемем
със отмерени и бавни крачки
след стрелки от бели тебешири.
???
ми
на земята
нарисувани стрелки
имаше такава детска игра
рисуваш стрелки към мястото, където си се скрил или си скрил нещо
бе де да знам, така пишеше :))))))
Ей, голям си дечко! (Какво ли е „дечко“?)
В третия куплет не ми хареса „да походим със добра походка“. И те питах как ти се струва онова.
На английски е много симпатично да кажеш let’s walk with a walk, която е еди-каква си. На български е нужно нещо друго. И тъй като ти си решила същото повторение по различен начин във втория куплет, аз си поиграх малко с третия.
Играта се казва „стражари и апаши“, играл съм я, ех! и сега бих!!
🙂
нее, играта си е на стрелки
Ами значи сме играли на стрелки.
🙂
Да участваш в конкурса!
оттеглих се от активна състезателна дейност аз 🙂
Тц, тц