За него важат същите неща,
които се отнасяха за първия ни концерт там.
Ето един весел репортаж от жегата на юни.
Всичко му е хубаво, само дето ме анонсират като щастлива поетеса, а илюстрират твърдението с откъс, завършващ с „отчаяние, отчаяние“ 🙂

Кой идва на нашите концерти, защо пък джаз
и защо пък на български,
и о, колко топло бе тогава: