Моят татко се грижи за мен.
Със пуловери тежко навлечен,
той излиза навън всеки ден.
Пазарува. Не иска да пречи.
Моят татко пренася дърва,
във студеното, както куцука.
И прилича на чудо това –
вчера свършиха – днес пак са тука.
Той не е глух! Но често не чува,
а се сърди, когато крещя.
Моят татко цветя не купува,
но през лятото гледа цветя.
Моят татко по селски говори
и за ясни неща разсъждава.
Той за нищо не иска да спори,
той се смее и се съгласява.
Моят татко си прави майтапи,
моят татко обича джумбуши.
Притеснява се, ако изцапа.
Майка казва, а татко я слуша.
Мога много за татко да меля,
но в момента да спра се налага –
той е тук, портокал е обелил,
и държи да го взема веднага.
Мария Донева 
!!!
🙂
Прекрасно, Мария!:):)
то е рисувано по натура 🙂
Колко е топло и мило!
ми той си е такъв 🙂
Тъкмо преди малко се чудех екзистенциално и тъпо – ами то в какво е смисълът? Ами да – в добротата!
аха 🙂
С колко обич и колко трогателно си го написала! Прочете ли му стихотворението? 🙂
нее, досрамя ме. а пък и Зори каза, че то не е за четене от бащи, а за четене от дъщери, които да се обадят после на бащите си, уж за нещо друго 🙂
…………………………………
Такъв татко да си имаш – и в лято и във зима!
Жив и здрав да ти е, Миме:)
най-хубавият на света! ❤
колко е твое 🙂
може пък и да си приличаме с него, нали сме роднина 🙂
Pingback: България за един ден « Мария Донева
Разплакахте ме! Така прекрасно стихотворение. Мечтая си да можех да се обадя на моя татко сега…
❤