Градът е стиснал зъби, и смълчан
се взира в локвите по тротоара.
Мирише на препечен патладжан,
на мокър въглен, на вода, на гара.

Сивее всичко. Лепкава мъгла
безцелно и унило се разхожда.
И да пробие слънчева игла,
в ревера си мъглата я забожда.

Безвкусен въздухът, студен и гъст,
и безпричинна – хладната тревога.
Ох, слава богу, че денят е къс!
Но, за беда, такива има много.