Модерна поезия? Това го мога!

С малко помощ от Google Преводач  🙂

Умората и седация

Те са забравили тяхното назначаване,
Но от височината на определени земята
Те се спускат върху раменете му,
И на сутринта отново, чакайки нещо.
Седиране и умора
Към павирания път,
Те останаха сред мъжете –
Touch помежду си срамежливо.
Стигна до жалко края раздяла
И светна на настроението.
И насилваха толкова тясно,
Тъй като двете линии в поемата.
Един ден, че е бърз, като призрак,
Те размаха опашката си в щастие …
Умората и седация
В съня, а не отворени обятия.

🙂

Може и така обаче: „Спокойствието и умората“

4 thoughts on “Модерна поезия? Това го мога!

  1. Като похват, ми е интересно…
    След няколко транша през „преводача“ – от и на различни езици, в края на краищата получаваме нещо (почти съвсем) ново. Като …да, думата е много подходяща – модерна… инсталация.
    🙂

  2. Их че внушително!
    Монументално направо!
    Как ми се ще и аз да се пробвам некой ден…

    .
    🙂 🙂 🙂

Вашият коментар