За всеки цвят си има време.
Аз пак пристигам доста късно.
Нюанси в цветовете дремят –
например бяло, ала мръсно.
Например синьо – хематомно.
Например розово за бебе.
И алено, ала огромно –
когато виждам точно тебе,
градински стрък от странна бабка
на улицата как купуваш.
И тъмно – като ме очакваш.
И светло – като ме целуваш.
Мария Донева 
едно омотано стихотворение, което така и не успях да размотая 🙂
Прекрасно!
знаеш ли, аз си разказвам цял филм, когато го чета, но стихотворението не е успешно, защото филмът го няма.
представям си, че е пролет, съвсем в началото, примерно края на март. имам среща с някого до Университета. навсякъде е в мокри купчини мръсен сняг. бързам, връщам се пет пъти за забравени неща, излизам навън, изпускам си чантата, подхлъзвам се, удрям си коляното, качвам се на тролей, и закъснявам все повече за срещата, даже не знам има ли смисъл изобщо да отивам до там, още не са изобретени мобилните телефони, пристигам, и през стъклото на тролея виждам този човек, че още ме чака, и не само че не ми е сърдит, ами и купува цветя от бабичка, който клечи на спирката пред Народната библиотека.
това не е конкретен спомен, а по-скоро сбор от спомени, прилича ми на сън, но много ярък, усещам миризмата на снега например 🙂
Всеки стих ме погалва по сърцето! Благодарност за споделения талант!
аз благодаря за топлите думи
За всеки цвят си има време.
Понякога е твърде малко.
Кое отпървом да си взема?
Че все не стига, и е жалко.
Избирам, примерно, снежинка.
Искряща нежно, нежно бяла.
Но ето, стапя се саминка,
в сълзица мъничкото тяло.
Та, ще посегна към небето.
Че то по правило е синьо.
Да дойде пролет, след което –
за всеки цветове да има!
. 🙂
през пролетта цветовете – с лопата да ги ринеш!
🙂
Мария, страхотната си!
: )))))))
Яко, а?! :))))