Мъглата

Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.

Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

6 thoughts on “Мъглата

  1. Рано сутринта се почувствах уютно и със споделена емоция! Обичам мъглата, харесвам топлото приятелско откровение и се възторгвам от прелестния Ви поетичен талант. Поздравления! И благодарност!

  2. Талантът е като глухарче на вятъра – но вашият е като от Пандора – там глухарчетата са баобаби.. Прекрасно двустишие за мъглата, през която и аз съм вървял днес, но мислейки глупости..
    Кураж да си повярвате!
    Редактор „Култура“ в последния уважаван вестник..

Вашият коментар