Вчера в Хеликон видях две нови книги с корици, които доста си приличат, а двете заедно ми напомниха за трета.
Сигурно се смущават като колежки, които идват на тържество и забелязват, че са еднакво облечени.

„Тайната на семейство Рей“, Татяна дьо Роне, изд. Обсидиан
„Бонбонени обувки“, Джоан Харис, изд. „Прозорец“
„Сестра“, Розамънд Липтън, изд. „Ентусиаст“
+ „Една женска усмивка“, Никола Баро, „Ентусиаст“
Случва се, какво толкова.
Дали си приличат и отвътре?
*
Появи се и четвърта, пак на „Ентусиаст“. Ами те не знаят ли поне собствените си корици?
Чела съм романи на Джоан Харис – много е хубава писателка! Харесвам я! Дано и този роман с розов цвят да потвърди мнението ми. А може би и другите двама автори да са добри- само като прочетем – ще разберем. Обложката не е чак толкова съдбовно важна!
И аз много обичам Джоан Харис, наситената сладостна атмосфера в романите й, дълбочината на фона, върху който живеят героите.
Що се отнася до кориците – смятам, че всичко е важно.
🙂
Ами докато част от илюстраторите не четат книгите и правят корици на конвейр…така ще да е 😦
забавно е 🙂
може би са една с разтроение, почти като раздвоение, на личността или една, която се колебае:)
всичко е ясно – една с разчетворение на личността, силно колебаеща се:)
Дневниците на червените палта
🙂
Даа, жена в червено, как ли да изразят страст по друг начин – трудна работа…:)
изморително нещо е страстта 🙂
ние вече се познаваме! 🙂
Кориците на „Една женска усмивка“ и „Сестра“ са оригинални съответно с френското и английско издание на книгите. И поне за тях мога да споделя, че по съдържание изобщо не си приличат. 😉
да взема да ги прочета ли… за едната пише, че е страшна, а аз избягвам такива книги и филми – прекалено силно ми въздействат и после дълго се страхувам, особено нощем
„Сестра“ е типичен трилър, едва ли ще ти допадне. А другата книга е просто симпатична любовна история.
да знаеш какъв списък с книги за четене имам… при това част от тях са на приятели, които очакват отзив, други са купени и чакат (преди няколко вечери ми се изкърти един рафт с три реда книги…) когааааааааа
Пък аз мисля, че си приличат и вътрешно. Нали все са „най“. О, и „Запази ми този валс“ от Зелда Фицджералд е с много подобна корица. (Тя е издание от 2009-а.)
Е… дадох и аз свой принос към вашия блог, поздрави!
Зелда? Корицата на „Парижката съпруга“ също напомня, но дамата в червено седи на стол и гледа към читателя 🙂
Благодаря за приноса, вие сте добре дошъл тук 🙂
Да, съпругата на Фицджералд е издала роман малко преди той да издаде „Нежна е нощта“. Съжалявам, че не мога да направя линк, не зная как. Корицата е една такава сива плюс аленото на жената, родее се с горните три.
„Парижката съпруга“ е различна като излъчване … така.
http://www.lecsiko.com/7911_zapazi-mi-tozi-vals.html
🙂
Бройте ме, че съм ви изпратил три ухилени емотикончета!
Чао засега,
до 🙂
„До нови срещи“, мила Джейн“.
Това пък е от една друга книжка с дама на корицата, само че дамата е в розово и… книжката е стара…
🙂
даже гугъл не я знае 🙂
Ама това е прекрасно! Значи зная повече от Гугъл!
Честно, думата ми е за „Мери Попинз“. И нейният симпатичен начин да се сбогува.
Ще си я препрочета. Мисля, че сега ще ми хареса много ровече, отколкото когато съм била малка. Мисля, че преди съм чела книгата за мери попинз малко по-буквално от необходимото.
Благодаря за напомнянето. 🙂
Pingback: Жена в червено на корицата « Мария Донева
Pingback: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи | Мария Донева
Pingback: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи • The Opinionist
Pingback: Колекцията ми расте | Мария Донева