Влезе тук, като заспивах.
Във ума ми се засели.
После стана по-игриво,
а мечтите му – по-смели.
Цялото – в една усмивка.
Цялото – във топли краски.
Гушна се. Доби обвивка,
мека, хубава за ласки.
Дръпна с нокът тайна струна
и събуди я случайно.
Смигна ми. И ме целуна.
И престана да е тайно.
Чудесно :)))
такива са те 🙂
Разкошно стихотворение, разкошно чувство!
Невероятно е как идеално уцели нещо малко, което аз преживявам напоследък, пасна ми на душата, така да се каже:)
Хубав ден!
Стеф
задръж чувството, толкова е хубаво
🙂
tolkowa mi lipswa towa!
това прави веселите стихотворения тъжни
виждаш хубавите неща, усещаш ги, а тях толкова често ги няма
Какво може да каже по-читателят..
Просто и невероятно красиво ..
Който го може, го може !!!
Благодаря 🙂
Еххххх …..
Много ми хареса! Колко хубаво настроение…!
И успех утре на откриването! 🙂
дано да потръгне добре, че още път ме чака
благодаря!
И понечи да погали
нощницата ми. И мене.
Всички други са заспали.
Не и ние. То – до мене.
И какво от туй, че вънка
вятърът ни се кикоти?
Радост блика, топли, звънка!
Вечерта върви по ноти.
Но пък птиченце едничко
свило се е край стъклото.
Ние имаме си всичко.
А то – нищо! Ой, горкото!
.
🙂
хубавото птиченце!
‘ми да, хич не е тайно, щом и аз го познавам 🙂
то е от общоизвестните тайни неща
от най-хубавите, да 🙂