Парижката съпруга

Тази книга ми я даде доктор Тричкова. Ето каква зъболекарка имам аз – нито веднъж не съм видяла някой да излезе от кабинета й без усмивка. Тя чете повече от всички четящи хора, които познавам. Не обича големи и тежки книги, защото ръцете я болят от тежестта им, но се влюби в „Шантарам“. Освен това е хулиганка и дава часове на Иво винаги в учебно време (може би това поне малко облекчава болката му.) И винаги ми слага упойка. Обичам да гледам как устата й оформя думата „упойка“.
И така, доктор Тричкова ми даде да прочета книгата „Парижката съпруга“ от Пола Маклейн, преведена от Любомир Николов.
Почти месец четох други неща, а после започнах тази книга в една вечер, в която ми беше тъжно и самотно.
Тогава си спомних колко е хубаво да се утешаваш с книга, да се потопиш в историята и да забравиш своите истории за малко.
Не зная до каква степен разказаното в книгата се допира до историческата истината, но това не ми е важно. То допълва приказката за Париж от разказите на Хемингуей, на Фицджералд, „И слънце изгрява“, „Острови на течението“, „Един последен поглед“ на Джеймс Олдридж… (Явно остарявам – най ми се четат онези книги, които вече съм чела.)
А тази нощ стигнах до края на романа – предизвестен край, ясен още от корицата, където пише
„Забележителен роман
за срещата и раздялата
на Ърнест Хемингуей с жената,
която е обичал цял живот.“
Тази нощ в стаята е топло, в печката гори огън, Иво си легна, слушам си тихичко Чет Бейкър, аз съм малко болна и дори ми е уютно да съм болна, и съм сама, но така мога да си плача над книгата, без да давам обяснения.
Вчера четох друга книга в маршрутката от Раднево, пак ми се доплака, а една жена от предната седалка се обърна и продължително време ме наблюдава. Безшумно.
Историята в „Парижката съпруга“ е подредена хронологично; овладяна, умерена, също като героинята, от чието име се води разказът. Всичко е толкова просто, красиво и тъжно.
Точно от такава книга имах нужда тези дни – да науча нещо ново, да си припомня стари обични неща, да се развълнувам, да се натъжа, да се утеша.
С такива книги все някак ще успея да преживея зимата.

7 thoughts on “Парижката съпруга

  1. Най-красиво разказаната меланхолия, на която съм попадала през последните месеци. Поздрав.

  2. да лека женска книжка, но приятна за четене в леглото в хладни вечери и ме подтикна да чета отново полузабравени неща на Хемингуей:)

    • мисля, че леките книги се пишат доста трудно
      като палачинките – правиш ги два часа, а свършват за десет минути 🙂

  3. В момента съм потопена в Париж на 20-те, брендито и опита на една жена да удържи и запази само за себе си една стихия; а и Полунощ в Париж допринася към усещането (това лято пък със съпруга ми сключихме брак в Париж)… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s