Не се справям

Не го казвам, за да ме погали някой по плоската главица и да ми каже – о, о, о, справяш се, справяш се, виж само колко хубаво се справяш.
Казвам го заради лепкавото чувство на дезориентация.
От време на време, но все по-често и на все по-продължителни периоди
губя представа къде съм, кое е добро и кое е правилно, защо правя това, което правя.
Едно безформено, меко усещане, жилаво и еластично, че накъдето и да тръгна, тъпча на едно място.
Тъпча на едно място, това е във въздуха. Не мога да дишам добре, дишам шумно, вдигам гюрултия около дишането си, хората ме питат – тъжно ли ти е, скучно ли ти е.
Виждам протегнати ръце, а не мога да се хвана за никоя от тях.
Абе хора, каква е тази гадост?!
Ако пия витамин С, дали ще ми мине?
В рамките на общото голямо Нищо има всякакви хубави неща, тропат кестени, блещукат пръстени, нямате си представа каква хубава книга чета (ще ви кажа скоро, имам още сто страници до края й!) („Възвишение“ на Милен Русков), слънцето е топло, приятелите ми са около мен, родителите ми са живи и здрави,
Не се справям.
Дишам, щом съм жива, а имам чувство, че се задушавам.
Правя сто хубави неща, а виждам, че нищо не е до край добре и всичко не ми стига.

Какво означава това?

32 thoughts on “Не се справям

  1. Милата ми Мария…мисля,че знам за какво говориш. Бих го нарекла с хубавата българска дума „чоглаво“. Но нали казват, че всичко минавало…дано и с това е така.

    • абе как няма да мине?! ако не мине, то ще е много гадно бе. не, не 🙂
      благодаря 🙂

  2. не знам какво означава! но знам, че има един универсален отговор на всички въпроси. ти си умна, ще се сетиш кой е 😉

  3. Една приятелка казваше: „Липсвам си.“
    А аз мисля това, което и ти веднъж каза – нещо, което каза и Брус Спрингстийн веднъж: „Имаш нужда от промяна.“
    Най-лесно се променя погледът и отношението, после мястото… и т. н.
    Не ти препоръчвам околосветско пътуване, защото не е малка вероятността да се изгубиш. Имаш си дом – а и навсякъде из България има приятелски къщи, в които си добре дошла. Просто си избери посока и – смело напред.

    • винаги си прав 🙂
      аз ти писах.
      пътуване – не по-рано от средата на октомври, първо трябва да мине премиерата на „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“ в Раднево.

      • Почти никога не съм прав, знаеш.
        Но твоите думи бяха тихичко събуждане… 🙂

  4. Познато чувство … май просто отвътре в душата 101-то нещо се опитва да поеме глътка въздух, а тя протсо не достига до него.

    Аз като се чувствам така си имам метод – преподреждам се 🙂 водя дълъг, интимен и спокоен диалог със себе си и си нареждам приоритети, пространства, малки ниши, важности и безполезности и т.н. и т.н. Пък после … пак дишам и се справям до следавщия път 🙂

  5. май разбирам какво имаш предвид (питаш ли се в 3 л.ед.ч. в огледалото: ‘тя какво иска сега’ ;)) събери си всичкото търпение и – дишаш и чакаш 🙂

  6. Миме,най ми харесва съвета на Mila!!!!!Ааааа-а-а, я си виж щитовидната жлеза../нали се сещаш кой го казва..хихихи../

  7. може да е от сатурновата дупка,ама скоро трябва да ти мине,ще видиш!

  8. От есента ще да е. Аз бих хапнала шоколад, от онзи черния с много какао. Определено помага 😉
    И гуш!

      • Да обаче в шоколада има наистина вещества, които те карат да се чувстваш щастлив, а в меда не. Още ацтеките са го знаели. 🙂
        А като гледам след толкова много отговори с мили съвети, няма как да не ти е станало вече поне малко по-щастливо!

  9. а може би се справяш, и то чудесно, но изискваш прекалено от себе си? крадни си от всеки ден по час и прави щуротии за собствено удоволствие 🙂

    • по-скоро имам нужда от някаква нова цел, която иска много работа и съответно носи много радост

  10. Чета текста ти и ми се струва, че някой чете мислите ми късно през ноща. Онези неприятни мисли, които пъдим от главата си за да спим, а те все не си отиват. Опитвам се да си внуша, че съм полезен, че върша неща, които са нужни за другите, че може би някъде радвам хора с простия факт, че ме има. Безполезно, мрачните мисли са по-силно от всичко. А може би така трябва да бъда, знам ли?
    Мария, текстът ти е прекрасно меланхоличен, ако последните две думи въобще вървят заедно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s