Слава богу, не ме въртят ставите и не ми се обажда ишиас, и ревматизъм нямам.
Затова познавам, че времето се сменя, по особения гъдел в дланите, когато започне да ми се плете – може би един лесен, дълъг шарен шал.
Пече ми се сладкиш с карамел и ябълки.
Ходилата ми стават студени, и така ще бъде чак до юни 2012.
За пръв път написах 2012… ето и за втори.
Ето какво още си спомних.
Но с това май стигнах прекалено далеч прекалено бързо.
Аз пък съм ревматизмена и чушкопечена 🙂
наблегни на чушките и се откажи от другото 🙂
щом бързо-то води до тъмна бира и шоколад – така да бъде 🙂
тъмна бира, черен шоколад, аз съм мрачно животно през зимата 🙂
Мен ме въртят ставите от най-новите травми, но сърбежа на дланите го разбирам … и аз така – щом започне да ми мирише на печена тиква със захар и да чакам тихия дъжд … значи идва едно любимо време 🙂 Пък травмите всяка година са на различно място, та докато се науча как точно да зачитам метеорологичната прогноза по тях … еееее от ученичка все успешно се упражнявам в тази дейност 🙂
е, какви са тия травми сега?! безобразие…
на тиквата много подхожда канела 🙂
Щуротии + диване = травми … и тетака цял живот … страшното е, че остаряване има, поумняване – не 🙂
Още е топло, но вече мирише на есен … дори и вкъщи – готвят се зеленчуци, сосове и супи … а аз стоя нещастна в другата стая и чакам да ми мине ентеровируса 😦
горкичкото…
моето дете пък вече киха заради официалната си първа есенна настинка за годината
уф уф уф
Ей сега те излових 🙂 Вече знам какво правиш нощем 🙂
Снощи по Ютилисима даваха десерт за малки деца – сварени, пасирани ябълки, запечени като малки сладкишчета, отгоре украсени с карамелизираното сокче от ябълките 🙂 Като оная торта, Добуш ли беше 🙂
моля-моля, аз отслабвам! даже вече, малко и съвсем тихичко, ми хлопат панталоните 🙂
стига си ме съблазнявала!
То и без това е само за малки деца :)))
Трябва да си оплетеш чорапи!Шал също, разбира се -на есенни листа;))
Татяна и тя постоянно ми говори за Коледа и вече ми пуска коледни песни, аз пък ще и пусна „седрик“, скоро се оплаква, че вече никой не и четял приказки!
Аз съм се заканила на този – http://trydiani.blogspot.com/2010/10/blog-post_27.html
сладкиш. Още малко да се наесеня. А днес правих кексчета със смокини.
Изобщо потопена до лакти съм 😉
не съм се научила още как се плетат чорапи, но майка ми знае
все пак ще се придържам към шаловете аз
дълги шалове и дебели романи.
Мария-пусни си радио-приемника 🙂
какво имаш предвид?
Чак сега разбрах какво означавали студеничките ми стъпала вечер:))) А преди малко открих още един признак за есен, споделен от приятелка: http://soulelevation.blogspot.com/2011/09/blog-post_30.html
о, да
точно така е 🙂