Защо си нямам един проблем,
една засечка?
В доволство кротко клеча съвсем
като юрдечка.
Помръдвам пръсти със шляпащ звук
във топла тиня.
Какъвто случай се случи тук –
ще ме отмине.
Какво блаженство, какъв разкош,
каква сполука.
Аз се разтапям и ден, и нощ,
във сос от скука.
До хоризонта чак – езера,
и пак въздишам –
покрита цялата съм с пера –
ама не пишат.
Мария Донева 
леле, как обичам да мърдам пръсти такаааа 🙂 ама аз само това мога, а пък само ти можеш да го опишеш… (от думата ‘сполука’, обаче, обществено-ледни тръпки ме побиват до ден днешен ;))
сещам се, плакатът с червената роза 🙂
позна! от първия път 😉
Pingback: Защо си нямам един проблем | Bulgarian Blog
Блажено безпроблемие …
🙂