Есенната тишина.
Да не я смутиш с гласа си!
Кротко помълчи. Една
мигла падна. И се скъса
паяжина. И златист
прах контурите запали.
Приеми, смирен и чист,
залезът да те погали.
Мария Донева
Есенната тишина.
Да не я смутиш с гласа си!
Кротко помълчи. Една
мигла падна. И се скъса
паяжина. И златист
прах контурите запали.
Приеми, смирен и чист,
залезът да те погали.
Мария Донева 
Родена поетеса,много чувствителна.Което иска да ни каже,покаже го прави много образно така че и ние да се вгледаме и да го забележим.Става близко и за нас.Браво Приятел – бъди много радостна и щастлива !!!!
благодаря! 🙂