Някои неща човек ги разказва с лакомия.
Просто няма търпение да изговори думите. Бърза за следващите, иска и тях да подържи за малко в устата си.
И разказва на големи хапки, и пропуска важни моменти, и ръси трохи от истории.
С пет думи – нищо не му се разбира.
Извод – и в разказването на истории е важно въздържанието!
Снимчицата е от тук.
