Вчера си намерих кестен
и прогнозата е ясна:
непременно ще е есен.
Бавно слънцето загасва,
сменя си цвета морето,
в шал от пяна се загръща.
Прибери се там, където
има кой да те прегръща.
Вчера си намерих кестен
и прогнозата е ясна:
непременно ще е есен.
Бавно слънцето загасва,
сменя си цвета морето,
в шал от пяна се загръща.
Прибери се там, където
има кой да те прегръща.
Четох за кестена снощи и тази сутрин:
Аз пък си намерих мида –
ще я сложа на гердан,
за да може цяла зима
лятото да скрия там.
И когато я докосна
в някой зимен ден студен
слънцето оттам ще пръска
своите лъчи за мен!
Не бях писала нищо поне от 20-на години. :о)
ехаааа :)))
Prekrasno❤️❤️❤️❤️❤️
Prekrasno❤️❤️❤️❤️❤️
,♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️
Pingback: 66 660 и малко поезия « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ
кестене, първи кестене,
бързо ставай от тротоара!
календарът още не е за местене –
още съм с къмъче от Варвара
въздъх
Нямам нито кестен , нито мида..
Ала есента е пак при мен!
Огнени коси развява!
Златните одежди слага!
Знае сякаш,
Колко много слънцето във нея гледа..
И ми някак си..
приляга на сърце..
Да им се радвам..
да им се любувам!
От косите и влакна събирam,
A от дрешките й.,.приказни букети!
Да ме топлят цяла зима,
Спомените за могъщата и сила
И за Слънчевата и любов..
Със която..някак неусетно, но съвсем успешно, ме е заразила!