Ловджийско коте – сред доматите
преследва някакви вредители.
Наднича хищно през листата.
Праисторически родители
то има, и сега в момента
е саблезъбо и уверено.
Прикрива стъпките си с мента
и кихва важно и наперено.
А щом се разхвърчат врабчетата
и от високо му се смеят,
измяуква: Дишайте, момчета.
И ги оставя да живеят.
🙂
Мария Донева 
А пък насреща – виж, писана,
с персийска жилка е, разбира се.
Излегната е на дивана,
побутнеш я, а тя нервира се,
погледне те със укор косо,
пък иначе – телцето пухкаво
и крехко, топло, меконосо,
и сладичко, и ух какво!
Прозее се – да респектира:
Я! Зъбки имам! И с достойнството
на прародителя си – тигър,
напомня ти, че е от Войнството…
Тошко! ♥
Миии… 🙂
Това да не е случайно някое от твоите отчорапени котета? 🙂
не, те са много кротки, налитат само на прегръщане 🙂