Аз котки на кого да е не давам за осиновяване.
Може да са от плат, ама и те душа носят.
И какво ли не се случва с тези котки. Все с хубави хора ме срещат. Като нищо ще вземат да ме омъжат някой ден (да се не надява човек) (ама на, надява се.)
И ето един ден, тръгва едно от котетата за Варна, при Еола.
Какво е правило, какво е струвало – не знам, обаче днес
днес!
получих подаръци!!!
То е ходатайствало за мене!

и още:

Благодаря, коте!
Благодаря и на теб, Еол, чист вятър, увит в изпокъсана риза!
🙂