Магазинът за хубави камъни тук не затваря,
и красивите камъни никога няма да свършат.
Те са всички различни и никой не ти се повтаря,
и морето ги мие, a слънцето после ги бърше.
При такова обслужване как да не бъдеш доволен,
щом усмихнати, топли и дълги, и щедри са дните?
Със препълнени шепи, безгрижни и леки, разголени,
сто безплатни съкровища в час ти поднасят вълните.
Ех как хубаво ми идва това стихотвлрение както съм на моренцето…
хубаво нещо са камъните, пък били те и диаманти 🙂
Толкова хубаво казано! Редовна клиентка съм на „магазинът за хубави камъни“ 🙂
любимо занимание :)))
приказно 🙂
Мария, ти си един вълшебен уловител (:) ) на мигове с неограничени възможности. Съжалявам, че в Червената къща не се видяхме да поговорим. Може би някой друг път…
заради моите верни другарки, които ме отвлякоха и ме напоиха с бира!
Pingback: Къде се губим? « ЗА БЛИЗНАЦИТЕ