Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,
и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.
Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.
А пък бухал един
си брои перушината,
необятно самин,
като край на годината,
и полепват от мрак
часовете в махалото,
и вихрушка от грак,
сенки, скъсали с тялото.
А в мастилена нощ,
със индиго по клоните,
ти предлагат за грош
на луната поклоните.
Да!