Уморено думите отмяташ
и се рони пепел от цигара.
Гласове издигат в тишината
сиви необмислени пожари.
Сънища, от думи похабени,
ябълки, обелки и окраски.
Може би тревата е червена
миг преди с език да я задраскаш.
Мария Донева
Уморено думите отмяташ
и се рони пепел от цигара.
Гласове издигат в тишината
сиви необмислени пожари.
Сънища, от думи похабени,
ябълки, обелки и окраски.
Може би тревата е червена
миг преди с език да я задраскаш.
Мария Донева 
Их че хубаво!
🙂
абе….
Леко депресиращо… ама много истинско 🙂
има такива дни 🙂
думите ще да са това, което похабява сънищата, да…