Пак пътувам. И е жега
в рейса. Пак не дишам.
Пет чобанина – колеги
на овца миришат.
Две краварки запотени
вдигат топла пара.
Циганче седи във мене.
А шофьорът кара…
Чувствам с мрачна убеденост
нещо как ме лази.
Рейсът друса устремено
и кокошки гази.
Мария Донева 
Ех, и ти изостави БДЖ… Обречени сме 😦
ее, аз съм вярна, в разумни граници, разбира се 🙂
🙂
идилия ли бе –
да я опишеш
да! да! 🙂