Ти си толкова тъжен,
а дървото е отрупано с малки зелени ябълки
и клоните са обляни от светлина.
Дишам дълбоко, защото
имам желание да се любим,
да говорим на висок глас,
да вървим по топлите улици
заедно.
Но понякога
слънцето, гласовете, любовта,
никой не може да ни помогне.
Светлината изстива и се стича от клоните,
не подушвам шията ти,
не гледам лицето ти,
потъваме – всеки в своите кошмари,
без да откъсваме поглед един от друг
и без да се виждаме.
Мария Донева
Мария Донева 
Много красиво!
„мъчно ми е“ е синоним на „тъжно ми е“
а също и на „трудно ми е“
значи ли това, че да ти е трудно и да ти е тъжно е почти едно и също?
Тъгата трудно се износва…
а когато я износиш, раждаш още тъга
и е по-красива…