Вървим си снощи с майка ми към къщи, и минаваме край няколко човека, които видимо също като нас излизат от театъра. Разпознавам в компанията една учителка по български от града. И тя ме познава. Казва ми:
– Мария? Ти нали имаш една поема за зъба? Ето това е мъжът ми, той е зъболекар, ако я знаеш, ще му я кажеш ли? Седми април е, той има празник днес…
Кой би могъл да откаже на такава молба?! Изрецитирах им всичко веднага, на място, изразително и с чувство.
Празник е все пак!
Впрочем, хубаво, че човекът се случи зъболекар, а не гинеколог.
🙂
Мария Донева 
Гинеколозите имат други виждания за света!
даже и още по-други :)))
Пак щеше да се справиш! Гинеколозите търсят проблеми там, където другите намират удоволствие 🙂
все някак щях да се отсрамя 🙂
Категорично се присъединявам към становището на chudenka / inad.
🙂
.
🙂
Пффф 🙂 Седми април е рождения ден на тати. Ще му предам за зъбчето 🙂 Изразително и с чувство :-Р
Честит рожден ден на татко ти! 🙂
:)))) Благодарим :)))
Pingback: Седми април | Bulgarian Blog
Pingback: Продължения с цветя « Мария Донева