Цъфнали сливи,
свежи, красиви.
Хилави джанки
в бели пижамки.
Весела круша
пее под душа.
Всичко се смее,
нищо не зрее.
Безотговорно
мястото дворно,
цялото в бяло
се заиграло
Никой не мисли
скапани мисли,
планове важни
многоетажни
никой не прави.
Всеки се бави,
само пчелите
бръмкат сърдити,
вечно ръцете
са им заети,
с мъхести вежди
всичко оглеждат,
шетат, подреждат,
с продукти зареждат,
малките нежни
дръвчета отглеждат.
Тази Мария
не може да спира
да свети, да грее,
дори да е снежно.
На двора играе си –
а той, дворът, голям е
и в засмяни цветя,
ранобудни, незнайни –
срамежливо ни канят
от днеска за днеска…
Тя ни вика навън
и самата е слънце.
свет-свет! 🙂 🙂 🙂
Прекрасно! Поздрави, Мария! Много харесвам този стил!
благодаря 🙂