Миналата седмица бях на конференция, също като възрастните хора. В София, в хотел „Хилтън”, дори имах да помисля за изказване, изобщо бях толкова важна, ах.
Идеята беше да се съберат различни хора, които се вълнуват от проблемите на образованието. Цялата инициатива се казва „Диалог за бъдещето” и изказванията са качени в нета, така че всеки може да ги чуе и да види хората, които говориха. Те бяха много и различни, някои пламенни и компетентни и очарователни, други по-спокойни.
Аз бих ви обърнала внимание да не пропуснете вълнуващите думи на Марин Бодаков.
Много съм доволна от вътрешното си тиктакане, защото виждам, че съм заковала приказките си точно на 10 минути (и 4 секунди).
Разбира се, размахвам ръце неудържимо.
Споменавам „Киров”, мили колеги от ПГЕА, липсвате ми.
❀
Мария Донева 
Поздравления, Мария! Наистина липсват хора, и в образованието също, които да умеят с простички, живи думи да обясняват и да говорят за нещата.
говоренето е добро начало 🙂
За първи път осъзнавам с цялата му ръбеста тежест ПРЕДМЕТ. В нашите училища се учат не идеи, не дори дисциплини или просто материи, а ПРЕДМЕТИ!
кой е любимият ти предмет? 🙂
Благодаря ти , че ни „включи“ в „Диалога…“. Като апостоли сте повечето , дано имате и хъса да увличате!!!
Много, много интересно! Благодаря, че сподели! Това са неща, които са важни за мен и ме интересуват. Не знаех, че си се отбивала насам. Долипсва ми… Някой казваше „тъга не остра, и не много…“ 🙂
благодаря за хубавата реакция
може пък и да променим нещо в добра посока, някак
🙂
Днес си записах с текст думите, които са много подходящи за първоаприлски логическо-математически извод за образователната ни система – тя е съвършена! И още не съм довършила записването на най-чистата математическа концепция от изказването на Мария Донева – за саботирането на системата със сърцата работа.
Добре, че ги има поетите, за да могат да бъдат откривани най-очевАдните закономерности!
да се смее ли човек, да плаче ли?
Pingback: Ахил и клечката за зъби | Bulgarian Blog