Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.
Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.
Мария Донева
Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.
Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.
Мария Донева 
Pingback: Такава малка | Bulgarian Blog
много ви бива вас двенките :))
женската работа край няма 🙂
„… макар че няма да остане.“
е, но винаги ще се връща отново 🙂
всички на това се надяваме 🙂
в нея има почти толкова вечност, колкото във виното от глухарчета
и тази пролет си е много твоя
🙂
мога да ти дам, аз имам много от това 🙂