Докато бях дете, живеех
на улица с табелки ясни.
Но в сряда, или пък в неделя,
без предизвестие пораснах.
Градът бе същият, и всички
места за срещи в него знаех.
Но нещо имаше различно,
на друго кухните ухаеха,
и други мисли се тълпяха
под свечерената му шапка.
Послушните деца мълчаха,
презрели, дъждовете капеха,
и всичко беше си на мястото,
измито, за да се хареса.
А аз примигнах и пораснах,
и до сега не знам къде съм.
Мария Донева 
пак улучи балона 😉
печеля ли локум на клечка? 🙂
Локум, захарен памук или карамелизирана ябълка. Какво избираш?
искам всичко 🙂
ахххх…
🙂