Обла и гладка, с искри от коняк,
цялата злато, и слънце, и мрак
пърхане с мигли, сълзи и усмивки,
гълъб сънлив във гнездо от завивки,
само със поглед събужда желания,
всички целувки са й притежания,
спира дъха само щом се покаже.
Кой би могъл нещо да й откаже?!
Много красиво 🙂 Можем да си пожелаем всички да сме като нея :))
то беше от един римуван диалог за есента 🙂
ето го целия тук: http://www.dragolov.net/sms/index.php?option=com_content&task=view&id=1871
яде ми се торта… 🙂
Да! Сега като го каза, и на мене ми се яде торта! 🙂