На една малка малка улица
от един малък малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи
колко е часа.
На една малка малка улица
от един малък малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи
колко е часа.
стана ми… познато…
то е по действителна бабичка
няма как – толкова е истинско
а в нашия град има много много малки улички…
Малко е страшничко…
На мен ми напомни ето това http://vilekula.wordpress.com/2010/02/20/theclock/ 😉
хубаво е
Мерси!
Ако не си чела Даниъл Хармс – сега е момента:)
за падащите бабички 🙂
ама те не падат ли предимно наесен? или тогава се брояха…
🙂
Има и такива, които не питат за чеса ами само стоят и те наблюдават. Навярно на тези часовници кукувичките са развалени… Наскоро видях подобна мълчалива кукувичка в Солун. 🙂
Солун е изморителен
може да е било изморена и тя
забравих да спомена, че куковицата беше мъжка 🙂
да, може да е бил изморен
бил е кукувиц 🙂
Много хубаво 🙂
Ако не питат за часа, разказват на чакащите на автобусните спирки за визитите си при доктора, за децата, които си имат свой живот, за всики скучни и тъжни неща, които никой няма време да слуша. Много са симпатични.
а ако пътувате заедно във влакаааа… 🙂