Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.
А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,
трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,
и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката приспива,
той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга…
Поотвори се пролет.
това върви с комплект с предишното 🙂
кротка чалга му теква :)))))
свирка – и се подсмихва,
малко му поолеква.
Довечера – повече.:))
:)))))))
Идилия! 🙂
ъхъ 🙂
😀 😀 😀
Много вапцаровско стихотворение! 🙂
Категорично да! 🙂