Филм за театъра в Раднево

Благодаря на екипа на „Малки истории“ за доброто око, с което ни е гледала тяхната камера.

Понеже няма надписи – човекът с лулата е доктор Тодор Толев.

Ето тук е филмчето.

20 thoughts on “Филм за театъра в Раднево

  1. Много сърдечно са го заснели.
    Най-сърдечни поздрави!!!

  2. От къде черпиш сила , Мария?!? Д-р Толев има професионална мотивация , при теб едва ли е това…? Такова разреждане …!!!! Как ли си почиваш и от какво зареждаш ?!?!

  3. Посочи как се казват и другите главни герои на този мъдър и поучителен филм? Мисля, че не трябва да остават безименни. Най-после да видим още едно твое убежище. Уютно е.

    • И според мен би било добре да пише кой кой е. Може би са го направили така по съображения за конфиденциалност… а може и да са пропуснали просто.
      Скоро ще имаме премиера, и тогава ще имаме афиш с имената на актьорите. как ще са безименни! Абсурд! 🙂

  4. топъл човешки поглед към заболелите души… браво на всички, които са работили с тях и за тях!

  5. Гледахме, Миме! Така е – луксозен живот, никак не е малко, правите щастливи, необходими и значими тези хора, освен това и ние покрай вас на театър и то какъв!

    • Боже, колко ви обичам!

      Автор Камелия
      петък, 05 декември 2008
      re: 2 SMS-a – ot Maria i TT 🙂

      Боже, колко ви обичам!
      Колко сте ми близки!
      Като мишка си събирам
      Коледни огризки:

      станиолени звездички,
      счупена усмивка,
      дупчица издайно стара
      в празнична покривка,

      есемеснати надежди,
      мисли и въздишки…
      И макар да въся вежди
      съм доволна мишка:-)

      Това колко ми е любимо, Камиии!

  6. Страхотно филмче! 🙂 А пък как се изненадах и ми стана усмихнато от „Шепот“ на Георги Станчев в началото.

    Марийке, нали съм ти казвала, че си възхитителна? :-*

  7. Гадното е, че превърнахте лечението на болни хора в евтино шоу, както преди години са показвали брадати жени по панаирите. Вместо истински грижи – пъстра бутафория. Аз съм лежал в болницата и знам какво има „зад кулисите“. Вонящи кенефи, мизерия и гадно отношение към нас. Охкането и пъшкането пред медиите не могат да прикрият другата действителност – тя вони силно…

    • Общата картина е в мрачни краски, дори и слепият ще види това, и причините са много. Аз се отнасям с цялото си уважение към моите колеги в театъра. Мисля, че ако можеш да помогнеш дори само на един човек да се почувства по-добре дори само за един час, това е важно и трябва да го направиш. По-добре малко хубаво, отколкото нищо хубаво. Съжалявам, че сте преживели тежки мигове, както всеки жив човек, но не мога да приема упрека ви.

Вашият отговор на Мария Отказ