Мравка – касоразбивачка
с инструменти тънки, фини,
с тирбушон и отварачка,
с чукове и бормашини
обикаля пресен орех,
мъчи се, с език изплезен,
иска дупка да отвори
и при ядката да влезе.
Тя професионалистка
е от най-висока класа.
В къщи мравчетата искат
орехов сладкиш на масата.
Тя потропва, тя почуква,
драска с тел, ръкави суче.
Нещо вътре се пропуква,
трясва орехът – отключен!
ТТ
А насреща бръмбар влачи
сламки и тревички.
Трудно му е, ала крачи,
да е като всички.
Дом събира и подбира,
мъкне материали.
Посред шумки се провира
и мухи умряли.
Къщата ще бъде яка,
два етажа цели.
Бръмбарката щото чака,
приказки му мели.
Влачи бръмбарът, препъва
кривите крачета.
Редом пък софра разгъват
и цвърчат щурчета.
Eй, уникални са!!! Добро начало за цяла детска книжка в стихове с криминална завръзка и битов хепиенд.
🙂
И аз бих искал да видя на бял свят тази книжка. Разбира се с великолепни реалистични рисунки.
Представянето на книгата ти премина великолепно. Беше точно такава, каквато си те представях: невинно дете. Не се сърдиш нали? Аз не съм поет, но ме вдъхнови и аз да пропиша и ето какво стихотворение посветих за теб.
На Мария
Ти си толкова прекрасна,
с душа по-нежна от коприна.
Не ми се иска да порасваш,
че ще те вземат в детската градина.
А там децата са ужасни:
бият се, говорят лоши думи.
Понякога дори опасни:
замерват се със моливи и гуми.
Закуската си не искат да ядат.
Възпитателката си не слушат.
Следобеда се дърпат и не спят.
Остава само да пропушат.
Чрез стихове детето във нас възпей
и всеки да си го открие.
Недей порасва! Моля те! Недей!
За да не порасваме и ние.
въздъххххххххххххх