Колко смътно познати лица
в този град, в който нямам познати.
Колко хубави чужди деца.
Колко весели чужди приятели.
Аз ги мервам, докато вървя,
и за кратко, но остро ревнувам.
И внезапно обиквам това,
дето тайно от мен съществува.
Мария Донева
Колко смътно познати лица
в този град, в който нямам познати.
Колко хубави чужди деца.
Колко весели чужди приятели.
Аз ги мервам, докато вървя,
и за кратко, но остро ревнувам.
И внезапно обиквам това,
дето тайно от мен съществува.
Мария Донева 
:):):)страшна си Миме, с две думи уцелваш десятката!
такава голяма десятка, трудно е да не я уцели човек 🙂
ehaaa, tova go jiveya v momenta 🙂
хубаво е 🙂
велика си
да, нека се впише в протокола! :))))))))))
Pingback: Сколько смутно знакомых людей… | Мария Донева